ТИМОФЕЙ КУЛЯБИН: НАЙ- ВАЖНИЯТ ЗРИТЕЛ СЪМ АЗ.

Той е роден през 1984 година в Удмуртия. Само на двайсет и две години е, когато прави първият си спектакъл по собствена инсценировка по Гогол. Има четири номинации и две награди Златна маска.  От 2007 година е щатен  режисьор на театър Червен Факел в  Новосибирск, а от 2015 е негов главен режисьор. Поставя също в Москва, Петербург, два пъти прави оперни спектакли в Болшой театър. Поставял е в Латвия, Швейцария, Германия.  Миналата година българската театрална публика изживя същински катарзис, гледайки в София и Варна прожекции на гениалния му спектакъл „Три сестри“, репетиран две години, и играещ се на руския език на глухонемите. А през 2015 се вълнувахме от уволенението на непознат за нас колега заради скандала „Танхойзер“. Той е истинско дете чудо не само на руския театър. Той е Тимофей Кулябин, и за мен е чест, че е мой събеседник.

1.В едно свое интервю казвате, че температурата в театъра не е 36.6. градуса по Целзий, т.е. не е „нормална телесна температура“.  Каква е, и каква трябва да е темепературата на театъра, Тимофей Александрович, и импонира ли тя на вашата лична театрална температура?

Това е било образно казано. Не става дума буквално за температура, става дума за степента на напрежение. За мен то е едно от ключовите неща в театъра, тоест, концентрацията на напрежение на сцената е важна, защото аз много ценя сценическото време. И за мен е важно плътността на режисьорския текст да е максимална. Абсолютно не е задължително всички да тичат или да крещят по сцената. Мизансцентъ може да е статичен, но трябва да се чувства, да се усеща напрежение в живеенето.

2.Кой според вас е главното действащо лице в театъра в 21 век-  самият театър, спектакълът, актьорите,  художникът, сценографът, зрителят?

По принцип, от идеологическа гледна точка, все още мисля, че зрителят е главната фигура в театъра. Театърът съществува, когато я има фигурата на гледащия. В този смисъл, струва ми се, няма никаква разлика дали е 17- ти век, 18- ти или 19-ти. А от гледна точка на  значението на ролите ми се струва, че все пак повече преминава в ръцете на художника в широкия смисъл на думата, не само сценографи и художници по костюмите, а по принцип просто водеща роля има тази фигура, отговорна за визуалната среда. Навярно днес поради факта, че се променят отношенията и взаимоотношенията ни с визуалния порядък в ежедневието но, то и в театъра това придобива колосално значение. Струва ми се, че една от главните фигури днес това е именно художникът.

3.Ако трябва да си представим, че правите театър за един- единствен, идеален зрител, то кой е Вашият такъв?

Е, той навярно не съществува. Аз даже ще кажа, че той не същестува и събирателно за мен, защото всички зрители са различни. Аз работя в различни театри, и те имат различна публика. Аз, разбира се, винаги се опитвам да разбера кой идва на мое представление, за кого го правя, и затова е много сложно да се говори за някакъв идеален зрител. Струва ми се, в това е и прелестта на театъра – че може да има и различно мнение за видяното, и различно отношение, това е неотменна част от театъра. По – просто казано, може би единствения, спрямо когото все пак се ориентирам, това съм аз самият. Тоест, в крайна сметка всичко, което се случва на сцената трябва да съответства на моите представи за това какъв трябва да бъде театъра. И затова, ако се говори за някой един зрител, то, навярно, най – важният зрител това съм аз.

4.Колко пъти се игра операта „Танхойзер“ преди да бъде свалена от реперотара на театъра, и на кого попречи спектакълът – на властите, на чувствата на вярващите, на нещо друго, на някой друг?

Tова е доста дълга история, сложна, не е просто да бъде описана с две думи. Спектакълът се игра четири пъти: два пъти имаше премиерни покази, и след два или три  месеца имаше серия от още два показа, т.е. в крайна сметка – четири представления. Самата история подробно беше описана и в медиите, и аз дадох големи интервюта. Единственото, което може би сега е важно да кажа е, че съдебното дело, заведено срещу мен и директора Борис Мездрич, по същество не беше зараи изкуството. И все пак това дело имаше толкова дребен политически подтекст от самото начало, имаше контекст от местен характер, който само заради абсурдността на обвиненията получи  първоначално общоруски, а след това и международен отзвук. Но, разбира се, нямаше обидени вярващи, и въобще цялата тази формулировка сама по себе си е странна. Това беше като радиация, причинена от неголяма политическа конфронтация, която нямаше отношение, разбира се, нито към спектакъла, нито към това, което става на сцената, нито към операта на Вагнер, нито към моята режисура. Това  се превърна в повод за уреждане на някои дребни политически или финансови въпроси.  В общи линии цялата тази история не беше заради изкуство.

5. „Три сестри“  е спектакълът, който по мое мнение,  утвърди името Ви като знаково не само за руската, а и за европейската и световна театрална сцена. Този успех кара ли Ви да искате да се състезвате със самия себе си, да търсите нов и още по- оригинален театрален език?

По принцип това е постоянна задача. Тя не зависи от успеха на „Три сестри“. Мисля, че винаги се стремя да търся някакви нови за себе си сценични задачи.  Търсенето на сценичен език –  на мен всичко това ми е интересно.  Старая се да не се повтарям в прийомите си, питали са ме дали ще продължа тази тема, дали ще създам още спектакли на езика на жестовете, както е направен „Три сестри“.  Разбирам, че не. Тази тема за мен е приключена.  Ще продължавам да търся необичайни форми, нови контексти. Имах премиера на „Нора или Куклен дом“ в Цюрих. Всички герои си общуваха посредством смс-и, и целият текст на Ибсен се изписва като смс-и, а на сцената се произнася съвършено друг текст, тоест пиесата се играе вътре в мобилните устройства. Това беше такъв експеримент, в който ми беше интересно да намеря някакъв нов начин за взаимодействие с текста, още повече с такъв голям, класически текст. Нов начин да бъде изигран, така да се каже.

6.Поставяте не само театрални, а и оперни постановки- Тахнхойзер, Русалка,  Дон Паскуле, Риголето. Когато поставяте в операта, където изразните средства са други, се настройвате за следващ театрален спектакъл, почивате си от театъра, или нещо друго?

На първо място за мен няма фундаментална разлика дали поставям драматични спектакли или оперни, защото все пак правя едно и също – разказвам  една история. Друго нещо е, че в операта все пак ми е нужен малко по – различен инструментариум, но като цяло много умело преминавам от единият жанр в другия. За мен това не е голям проблем.

7.Задавам този въпрос на всичките си руски събеседници през 2019 година. Тя е обявена за „година на театъра“. Каква полза носи тя на театрите, на театралните колективи – церемониална или практическа – увеличаване на заплати, рекламни и постановъчни бюджети?

Не съм голям специалист по този въпрос. Не съм се интересувал много какво се има предвид под Година на театъра и какви събития ще се проведат. Това по-скоро, може би, е въпрос към директорите на театри, които се занимават с финансово- юридическата рамка. Аз знам, че се опитват сега да променят някои закони, опитват се да променят този, така наречен закон за театъра, за да се опрости процедурата за закупуване на консумативи, реквизит, костюми, материали, защото имаме много тромава и остаряла законодателна база, която не е подходяща за театъра. Тя много затруднява работата на театрите. Зная, че едно от важните неща за нас е, ако не говорим за някакви церемонии и външни мероприятия, а за основни, изготвянето на закон за театъра. Това сега е най- важното нещо, което се случва във връзка с Годината на театъра.

8.В средата на април  2019 година  театър „Червен факел“ става на 99 години. Това е почти  век на театралната карта.Кои  режисьори и пиеси ще намерят място в стотния сезон? Вие самият ще поставяте ли?

Да, ще правя спектакъл през следващия сезон. Засега не мога да кажа заглавието му. Разбира се, сезонът ще бъде, както се казва, юбилеен, стотен, и ще има постановки не просто на някакви спектакли, които си вървят в театъра по план. При нас работят достатъчно голямо количество режисьори по покана, всеки сезон различни – и млади, и вече с изградени имена. Плюс това ще има паралелни празнични събития. Най – важното е, че ще има, разбира се догодина,една празнична вечер, в самата 100 годишнина. Защото все пак в  града ни, който е на 125 години, съществува театър, който е на един век. И това, да кажем, е необикновено, защото театърът е връстник на града, малко по – млад. Един век е, като цяло, доста дълго време за сибирски театър.  100 години – това е важно. Нашият театър е достатъчно значим за театралната карта на Русия. Имаме много мощна, добра трупа, при това той остава изключително жив и  неакадемичен, и затова за всички нас това е голямо събитие, и ние, преди всичко аз, се подготвяме за него. Всъщност аз ще правя тази вечер, така да я наречем, тържествената празнична вечер. Вечер, посветена на този юбилей.

9. По идея на баща Ви е  създаден  фестивала „Сибирски транзит“, по- късно превърнал се в „Междусибирски транзит“. Той е и най- голямата среща на творци от Северния автономен окръг в РФ. Разкажете ми малко повече за него.

Това е много голям регионален фестивал. Като цяло е втори по мащаб в Русия, отстъпващ само на „Златна маска“. Това е фестивал – конкурс, точно както и „Златна маска“.  Само че ние тук работим с три региона – това са Урал, Сибир и Далечния Изток.  Заявки се подават в рамките на сезона, те са много, стигат до хиляда заявки, и има експертен съвет, който гледа, подбира спектакли, и формира вече окончателната програма в рамките на  десет дни. Най – добрите спектакли от тези региони за последните две години (фестивалът се провежда веднъж на две години) идват  тук, в Новосибирск. Те се играят на сцената на театър „Червен факел“, и на сцените на други театри. Участват между 15 и 20 спектакъла, камерни и за голяма сцена, само драматични.  В рамките на този фестивал – конурс има жури, което накрая определя победители, връчва награди в класическите номинации: най – добра женска и мъжка роля, най – добър художник, най – добър режисьор, и  голямата награда – за най – добър спектакъл. Това е много важен фестивал, защото той обединява много много театри, много голяма територия, и има много дружелюбна, семейна атмосфера. Той не е претензиозен, направен е много по домашному и с любов. Тук винаги има много запознанства, много срещи. Хората понякога не се виждат с години, в края на краищата страната ни е голяма, а тук в рамките на една седмица, или на десет дни се срещат, запознават се и т.н. Тоест фестивалът не е просто конкурс или състезание, а и всекиденвен празник. Всяка вечер след спектаклите има вечери, банкети, има даже конкурс за театрални пародии, който се провежда всяка вечер.  Изобщо – театърът като празник.

10.Новособирск е третият по големина град в състава на Руската Федерация. В него живеят около два милиона души. Колко театъра има в Новисибирск, коя и каква е публиката, която предпочита „Червен факел“ пред другите театри?

Населението е малко по – малко. Е, с Академичното градче, като цяло стават два милиона. Театрите тук, между другото, не са толкова много. От големите държавни театри това са  Театъра за опера и балет,  театър „Червен факел“, има Театър на младия зрител, който се казва „Глобус“, и три по – малки общински театъра – театъртът на Афансасиев под ръководството на Сергей Афанасиев, театър „Старият дом“, и театър „На левия бряг“. Но работата е в това, че наистина, за двумилионен град това не са толкова много театри. И като цяло не мога да отделя публиката специално за „Червен факел“, защото публиката ходи във всички театри. Просто има  предпочитания:  някой повече обича „Червен факел“,  друг повече обича „Глобус“.  Но градът е много театрален, зрителите посещават всички театри, така се е случило исторически.  Може би зависи и от спектаклите, които се играят в театъра. Тези спектакли, които са, да допуснем, по – съвременни или авангардни, на тях по – често млади хора идват. Има по – консервативни спектакли,  където публиката е от по- зрялото поколени. Но като цяло няма специална рамка.

Интеврюто взе Йордан Славейков, режисьор и драматург.

NВ: След миналогодишните прожекции на „Три сестри“, тази година фестивалът „Световен театър в София“ представя друг спектакъл на реж. Тимофей Кулябин. Можете да гледате прожекции на „Евгений Онегин“ както следва: във Варна: 5 юни ФКЦ- Зала Европа от 14.00, и от 18.30 часа. В София на 8 юни от 19.00 часа Дом на киното

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close